Един 17-годишен младеж, копнеещ да се развива в духовно отношение, се обърна към мен, за да му дам някакви насоки. Тъй като отговорът ми е есенциален и синтезира около 40-годишния ми опит в тази област, го споделям и с всички вас, които съзнателно или несъзнателно вървите по пътя на духовното си израстване.

Приятелю, това, което е според мен най-важно и трябва да ти бъде като отправна точка в духовния ти път, е следното: Има едно всеобхващащо и всепроникващо Съзнание, което е Любов. Това е тъй нареченото ЕДИННО СЪЗНАНИЕ или СЪЗНАНИЕ ЗА ЕДИНСТВОТО НА ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО, към което трябва да се стремим. То ни е целта - основният ориентир. Във всичко, което предприемаме в живота си, ние трябва да си задаваме въпроса дали то ще ни приближи или ще ни отдалечи от ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ, което ни нашепва: ЕДИН СЪМ АЗ НАВСЯКЪДЕ, ЕДИН СЪМ АЗ ВЪВ ВСИЧКО или ТИ И АЗ СМЕ ЕДНО. Необходимо е да развиваме емпатия в себе си, т. е. умението да се поставяме на мястото на другите - да чувстваме, да съпреживяваме техните скърби, болки, радости.... все едно се случва на нас. Да има споделеност, защото на едно дълбоко ниво ние сме различни клетки, органи и части от тялото на КОСМИЧЕСКИЯ ЧОВЕК, т. е. сме едно цяло. И когато една клетка или един орган страда, то и целият организъм страда. И обратно - когато една клетка или един орган се радва, то и целият организъм се радва. Ето защо пътят на човека е отход от индивидуалното, частичното или фрагментарно съзнание за съединение с ВСЕОБЩОТО или УНИВЕРСАЛНОТО СЪЗНАНИЕ. А това се постига чрез любовта. Любовта прави така, че ни кара да чувстваме ЕДИНСТВОТО НА ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО! Ето защо тя е толкова важна! Ето защо всички Духовни учители говорят толкова за нея! Затова са и толкова важни молитвите и духовните песни, защото те разпалват огъня в олтара на сърцето. Не се ли разпали този огън, не се ли затопли сърцето, тогава ти ще бъдеш като леден блок в ОКЕАНА НА ЖИВОТА... няма да можеш да се слееш с него... да почувстваш пулса на ЕДИННИЯ ЖИВОТ и ще си останеш фрагментарен, отделен, изолиран в затвора на своята самота. И тогава ще обвиняваш целия свят. Ще твърдиш, че е пълен с омраза и че другите са лоши. А всъщност... истината е, че човек вижда във външния свят и в другите хора преди всичко това, което е открил в себе си. Във външния свят той проектира себе си. Животът ни е едно прекрасно огледало, в което можем да се огледаме и да видим какви сме всъщност. Откриеш ли в себе си ИЗВОРА НА ЛЮБОВТА.... животът, светът, хората за теб ще бъдат Любов и ще се чувстваш благословен, благодарен! Нека като компас в твоето пътуване да ти бъде тази молитвена формула, която трява да се превърне в плът и кръв за теб, за да принесе своите плодове... плодовете на Духа: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Формулата е: ГОСПОДИ, НЕКА ЛЮБОВТА ТИ ДА ПОДИРИ В МЕН СВОЯ ОБРАЗ СЪВЪРШЕН И ВСИЧКИТЕ МИ МИСЛИ, ЧУВСТВА, ДУМИ И ДЕЛА ДА СА ПРОНИКНАТИ ОТ ЛЮБОВТА, КОЯТО ОБЕДИНЯВА ВСИЧКИ НЕЩА В ЕДНО ХАРМОНИЧНО ЦЯЛО. АМИН