Когато дойде при мен и сподели цялата тази невероятно красива и вдъхновяваща любовна история, а регресията след това допълни цялостната картина, помолих Л. да сподели писмено преживяването си, макар и в сбита форма, защото това е нещо, което наистина си струва да стигне до хората. И съм ѝ много благодарен, че се съгласи да го направи... за вас! Защото... този свят се нуждае от Любов! Спасението на този свят се нарича ЛЮБОВ!

Ето как Л. откликна на молбата ми:

"Където и да отидеш, ще те намеря, дори и да отнеме много, много време..."

Когато на пътя ни се изпречи Любовта, онази Любов, която не се съобразява с нищо и никого; Любовта, която е дошла преди всичко, за да ни върне на самите нас; след срещата с тази Любов, нищо вече не е същото.

Когато на пътя ни застане Любовта, истинската, която се е прераждала заедно с нас неведнъж и ние го усещаме с цялото си същество; тогава разбираме колко сме мънички и подвластни, колко зависими и в същото време така свободни и щастливи сме в тази Любов. А без нея...ако дори и само опитаме да я загърбим, се изправяме лице в лице с вселенските закони, а там нямаме думата. За щастие!...

Преди месец потърсих Борислав за втори път, защото нуждата да изясня живота си беше достигнала своя предел. Само допреди 4 месеца живеех осъзнато и примирено с идеята, че съпругът ми не е моята сродна душа. Връзката помежду ни се гради на семейството, на двете ни прекрасни деца, но любовта между душите ни така и не се роди...и вече знам защо. Мога да кажа както хубави, така и лоши неща за съпруга си и за връзката ни, но това не е фокусът на този разказ. Факт е, че се обичаме като близки хора, уважаваме се и сме готови на всичко за децата си. На този етап това е всичко, което си заслужава да бъде споменато.

В няколко изречения ще опиша предисторията, за да подчертая важността на избора да си направя регресия преди няколко дни...

От около началото на 2020 г. имах постоянното усещане, че се движа към някого, който също се приближава към мен. Опитвах се да си обясня това чувство, но без особен успех. Знаех, че нещо предстои, усещах как идва към мен, как е само въпрос на време до срещата ни. След няколко месеца, в самото начало на лятото, един ден случайно се заприказвахме в интернет с човек, който бях виждала само веднъж. Бяхме приятели във Фейсбук, но нищо повече. До онази вечер, в която, след няколко разменени изречения, нещо ме подтикна да споделя с него за живота си, за мечтите си, за непоклатимата си вяра в доброто и за усещането, че моята истинска Любов е някъде там... Последваха 2 месеца, в които не спряхме да си пишем, да говорим по телефона, да споделяме. Казахме си, че се обичаме още на петия ден, което и за двама ни беше изненада...но не съвсем. Чувството, че началото на тази любов не е от сега, не напускаше нито един от двама ни. Междувременно знаци ни дебнеха на всеки ъгъл, включително и негови, и мои сънища от преди много години, които едва сега успявахме да си обясним. Всичко това, наред с още много детайли, в които няма да изпадам сега, ме накара да се обърна отново към Борислав за регресия. Беше повече от важно за мен да разбера къде се корени тази непреодолима нужда да бъда близко до своя любим, каква беше тази любов, която в рамките на дни ме върна към живота и към самата мен...

Навлизането в подходящо състояние не ми костваше никакви усилия. Обяснявам си го с това, че имах много добра нагласа и силно желание регресията да се получи.

В началото видях Д. (моя любим) и себе си на една малка нива, в близост до ниска постройка, в която сякаш бях самата аз и ни наблюдавах. Изведнъж ми стана ясно, че сме с български носии, така че този ни живот също се е развил в пределите на България, въпреки че усещането беше за 17-18 в. Двамата се гледахме, без да откъсваме очи един от друг, без да мърдаме, без да си казваме нищо. Усетих любовта като ток - толкова беше силна! Течеше помежду ни, между очите ни... нямаше нужда да знам нищо друго, освен това, че се обичаме безумно. Но знаех и също, че не можем да сме заедно, нямаше как да изживеем любовта си... В следващия момент в единия ъгъл на нивата се появи мъж, моят съпруг тогава (както и в този живот). Оказа се, че той е бил заможен и аз съм била омъжена за него, без да го искам, поради решението на семейството ми. Така любовта ни с Д. става невъзможна. Той умира сравнително млад, защото не успява да понесе това, че не можем да бъдем заедно. А аз...аз не спирам да го обичам до края на дните си...

После ми се разкри животът преди този на нивата, когато аз, на около седем-осем годинки, умирам в ръцете на Д., който е около шестнадесет годишен тогава. Даде ми се да разбера, че той е имал мисия да ме опази жива, но не е успял и ме загубва. Усещането беше за смутно време на епидемия или война. Видях как Д. държи отпуснатото ми тяло, тъгува и се чувства виновен за това, че не е успял да ме предпази и да спаси живота ми... Ако е бил успял да ме запази жива, предстояло е разгръщане на любов помежду ни на малко по-късен етап, но за съжаление не се стига до там и в този ни живот...

После изведнъж започна да ми става много топло! Започнаха да изплуват сцени на неконтролируема страст между мен и Д. Видях се на нещо като малка тераска със стъпала от двете страни, а Д. беше под тераската, гледахме се усмихнато и похотливо и отново с много силна любов. Мястото беше на територията на днешна Италия. Стана ясно, че в този ни живот водещо е било плътското помежду ни, но връзката ни все пак е била много хубава и здрава. Нищо повече от този живот не ми бе показано...

Интересното беше, че видях още поне три наши общи живота, но те бяха като малки дървени кутийки, които обаче останаха затворени (засега). Бяха свързани с нежна нишка и подредени една след друга като в космоса, на фона на звездно нощно небе...

Когато Борислав ме накара да направя паралел между видяните ни три живота с Д. и настоящето, първото, което ясно усетих, беше, че нашата любов всъщност пътува във всеки един живот с нас двамата. Видях я като голям прозрачен и нежен похлупак, който е над двама ни и в който ние сме защитени в нашата прекрасна любяща реалност. Даде ми се да разбера, че имам мисия да съм щастлива в този живот и трябва да се погрижа за това, защото не съм успявала да съм щастлива през твърде много предишни животи заради множеството изпитания, през които все е трябвало да преминавам. И тук идва и една от ролите на Д. - той ми се явява като възможност за отдих и щастие, като оазис, който аз съм заслужила много пъти досега. Когато Борислав ми задава въпроса защо Д. всъщност се е появил в живота ми, на мига ми изплува думата "грижа". Самият Д. реално изпитва нужда да се грижи за мен и го прави (заради това, че не успява да ме опази жива в единия от предишните ни животи заедно); той е моята сигурност, той е моето място за почивка, където аз съм обичана и се чуватвам добре. Също така аз виждам и чувам ясно, че заслужавам Д., нашата любов, грижата, сигурността.

От друга страна, заради това, че аз се появявам, животът на Д. сега става по-пълен и завършен, даже вероятно ще се увеличи и неговата продължителност, без това да ощетява мен (тук може би е редно да поясня, че разликата помежду ни е 22 години). Сега предстои Д. да започне да живее по-цветно; изживявайки тази любов с мен, имайки този шанс, той вече ще е по-завършен; вече няма да е щастлив само сам със себе си, а щастието му ще е споделено и с някой друг.

Внушава ми се, че любовта ни в този живот няма да е лесна, но това неслучайно е така. Дава ни се не много, но и не съвсем малко, време да сме заедно. И ако съумеем да се грижим един за друг, ако успеем да използваме времето правилно, да сбъднем любовта при условията и с времето, с които разполагаме, в следващия ни живот ще имаме повече заедност, ще ни бъде по-лесно. Сега се срещаме в момент, в който страстта не е водеща, защото една среща на по-ранен етап в настоящия живот, би означвала невъзможност да се изпълни заръката за грижата, невъзможност да изпълним дълга си към любовта.

В самия край на регресията ми се показа думата "търпение" във връзка с Д. На него ще му се наложи да бъде търпелив с мен и със ситуацията, в която се намирам. Търпението ще е урокът, който той ще трябва да усвои и който ще му съдейства да заслужи любовта ни в този живот.

Цялостното усещане по време и след самата регресия беше такова на сигурност и увереност, че това е ЛЮБОВТА. И че ние нямаме право и не ни е позволено да ѝ обръщаме гръб, да не изпълняваме повелите ѝ. Пътят пред нас няма да е лек - нямаме възможността просто да загърбим всичко и всички и да бъдем щастливи. Ще ни се наложи да се стараем непрестанно, да работим бавно и методично за възможността скоро да бъдем наистина заедно. Ще е нужна много грижа не само за нас двамата, а и за света и хората около нас. Но когато знаем, че си струва, когато сме наясно със себе си, с нуждите на душите си и сме готови да ги следваме с нежност и внимание, тогава пътят става лек. Тогава надвисналите клони се повдигат, камъните се изглаждат, слънцето блесва. Защото истинската ни сила е в безусловната любов. Умеем ли да обичаме от сърце и на цената на всичко, тогава цялата Вселена е с нас.

Споделям и фрагмент от наш чат с Д., който дава представа какво изпитваме един към друг.

Л.: Искам да знаеш нещо... Понякога, когато е много тихо, можеш да се чуеш как дишаш, нали...? И този звук е така естествен, даже не ти прави впечатление... защото дишането е натурално и... без него не може. Както възприемаш дишането, така приеми и думите ми сега... Винаги ще те обичам. Както дишането е нормалната дейност на телата ни, така и Любовта ми към теб е естественото състояние на душата ми. Тя не може да се промени под влиянието на нищо и на никого, запомни го..."каквото и да се случи...където и да сме...колкото и време да мине..." Любовта ми към теб не е сезон, тя е вечност. Любовта ми не е условна, тя е въпреки всичко, тя е без значение от всичко. Тя не е настроение, Любовта ми е епоха...без начало и без край... Не съществуват въпроси, съмнения, терзания, страхове, огорчения, ледове, които биха могли да застанат на пътя ѝ. Защото Любовта ми е като вода, която се стича от високо - минава от всякъде и нищо не може да я спре. Никога не забравяй това, каквото и да се случва между нас. Дори и да има моменти, в които да ме усещаш толкова далече, като че ли сме в различни светове...дори и да знаеш, че сълзите замъгляват разума и объркват сърцето ми, помни, че душата ми ВИНАГИ вижда твоята с очи от Любов. И това е неподвластно на време, пространство и материя. То е завинаги. То ще се преражда във всяко едно мое тяло и ще тупти във всяко едно мое земно сърце. Не искам да ми вярваш, надявам се просто да усещаш. Защото ако ме усещаш правилно, няма как да не ми вярваш. Няма как да не знаеш, че не мога да живея без теб... Няма как да не знаеш, че всичко мое пулсира заради всичко твое... И няма сила, която да може да те измести от мястото ти на мой любим. И ако един ден ти сам решиш да поемеш в друга посока...дори и тогава... Любовта ми ще продължава да тече към теб, без дори и аз да мога да я спра. Както не мога да спра да дишам...

Д.: Ооо, какво неподозирано, божествено начало на днешния ден! Благодаря ти, Л., за тези невероятни, възхитителни, изумителни слова, избликнали чистосърдечно от дълбините на душата ти, от свещените извори на Любовта! Когато прочетох цялото това откровение, бях като зашеметен! Дишането ми спря. Мислите ми изчезнаха. Притихнах, смирих се и се озовах в лоното на тази велика Любов, която свързва душите ни и нашите земни проявления – сегашните ни човешки личности. И видях как заедно с теб влизаме като Младоженци, благословени от Бога, в една уникална Вселена, до която се допускат само тези, които наистина се обичат... като нас. Добро утро, Любов!  Добро утро, мое Дихание! (heart)