24 септемри 2023 година, Хасково, регресия на С. – 18-годишен момък, който споделя, че преди четири месеца започва връзка с момиче, с което се познават от деца, и тази любов много го променя – поражда у него желание да работи върху себе си, за да се превърне във възможно най-добрата си версия.

В началото на регресията С. вижда лилав пламък. След това се появява и жълт, който обгръща лилавия пламък и сякаш иска да го замени – има нещо като противоборство, което С. осъзнава като борба между стария му аз (лилавия пламък) и новия, желания аз (жълтия пламък). В един момент сякаш жълтият пламък побеждава и приема формата на врата към нещо хубаво. Когато С. влиза през тази врата, се оказва над океан, който го привлича силно. Спуска се и се озовава в него. Чувства се като в свой дом. Изпълва се със сила, с усещането, че е водач и че има такива, които го следват. След това в центъра на океана вижда две врати – лилава и жълта. Поглежда към небето. Вижда жълто слънце как насочва лъчите си към жълтата врата, сякаш го подканя да влезе през нея. Когато влиза през жълтата врата, сякаш старото му, лилаво аз изчезва. Той вижда синьо небе и се изпълзва с мир, със спокойствие и удовлетворение. След това се появява женски образ, свързан с жълтия цвят. Той отвежда С. в средновековието, където вижда себе си като водач на армия, на бял кон, пред всички, без никакъв страх. Жената, която е била любима на С., е била отвлечена и той чувства, че трябва да направи всичко възможно, за да бъде отново до нея. Тръгва с армията да я търси. Жената му носи усещането за приятелката му от сегашния живот. С. дори получава предложение за голямо възнаграждение, за охолство само и само да се откаже от търсенето на своята любима, но той е непреклонен – избира любимата си! Нападат замъка с бясна скорост и ярост. С. търси водача, т. е. този, който е отвлякъл неговата любима. Убиват наред. Пред портите има стража. С. слиза от коня, сваля си шлема, има два меча. Той е прочутият за времето си владетел на два меча. Стражите го пускат сам да влезе през портите, а войската му остава отвън. Човекът, пленил любимата му, е известен бивш воин, в напреднала възраст, станал алкохолик. С бяла брада и дебело лице е. Той е откраднал любимата на С., но сякаш не е конкретен човек, а по-скоро олицетворява лошите качества, с които се бори С. в себе си. Олицетворява лилавото пламъче, а воинът с двата меча олицетворява жълтото пламъче. Любимата пък е като океана, в който С. намира удовлетворение, спокойствие и мир. Придава му сила и мотивация. Ако не беше тя, той щеше да бъде като дядото – една пропаднала личност, нагла и мислеща само за себе си. С. убива този човек. Но преди това се справя с личната му стража от петима човека. Всеки от тях владее различно оръжие, което сякаш иска да подскаже нещо на С.: един е с копие, друг с меч, трети с пръчка, четвъртият е с два ножа, а петият не е въоръжен. Ако С. победи човека с меча, той ще придобие неговото качество – сигурност в решенията, т. е. да отсечеш нещо като с меч. От човека с пръчката, ще придобие самоконтрол, т. е. на него не му е дадено остро оръжие, защото ще нарани, ще злоупотреби с него. Човекът с двата ножа е този, който ти забива нож в гърба и към него С. изпитва най-голям гняв и иска да го няма. Не иска да притежава неговите качества (лицемерие, двуличие, предателство) и убивайки го, ще се освободи от тях. Следващият е с голи ръце. Той е като тест за С. Щом той е с голи ръце, то и С. хвърля двата меча и остава с голи ръце. Търси равенство. С. иска да е повече от него, но по неговата игра и правила. Не иска да се възползва от предимство, а да има равноправие. И при тези равни условия да излезе победител. И С. излиза победител. При битката с този със сабята, има един момент, в който С. е притиснат и целият в рани, и въпреки че има вероятност да загуби, хвърля единия от двата меча, за да бъдат двамата с противника си равнопоставени. След това успява да избие меча от ръката на своя съперник, но отново, за да бъдат равни, хвърля и своя меч. И това поражда страх у противника му, тъй като С. не се страхува да играе неговата игра – с по един меч, без нито един меч... Пада на колене пред С. и му казва: „Ти печелиш!“ Петият е скрил лицето си с маска, защото е страхлив, но в същото време има огромен кураж, който не може да покаже. Първоначалната му реакция е страхът, но преодолее ли страха, му идва куражът. Той показва на С., че трябва да се научи да побеждава страха си. С. пронизва стареца и освобождава любимата си. Тя му казва БРАВО, т. е. поощрява го, защото благодарение на всичко, през което е преминал, е успял да придобие много хубави и ценни качества. С. осъзнава, че може да бъде тази най-добра своя версия и има вече насоки и отговори. Необходимо е просто време, изисква търпение и всичко може да бъде постигнато!

25 септември 2023 година, Хасково, регресия на Ф. – 18-годишно момиче, което споделя за себе си, че от няколко години се бори с булимия. Работила е върху проблема и с психоложка, с която са се опитвали да стигнат до причината, но... тя им убягва. Затова е решила да опита и с регресия. Не е имала връзки с момчета, въпреки че е красиво момиче. Не се е влюбвала досега. Има трудни отношения с баща си и с баба си, при която от 11-годишна възраст е отраснала, но... не се е чувствала обичана от нея.

При регресията се връща към минал живот в първата половина на миналия век, в който е жена, загубила своя любим мъж. Той е бил войник и загива, въпреки че тя го е молила да не отива. От него... на гроба му е останала само неговата халка. Ф. е там и вие от болка. Той я е карал да се чувства така както никой друг. Помогнал ѝ е чрез него да намери себе си, но... вече го няма. Тя си стои в празната къща и го чака да се върне... Но той няма да дойде. Тя го знае, но не може да го приеме. Тялото ѝ е на 30 години, но вътре в себе си се чувства на 80 – 90 години. Мното, много стара! Тя е сред нищото. Сама на един стол. Не ѝ е лесно да продължи след смъртта на мъжа си. Казала му е да не тръгва, но той се усмихнал и отвърнал, че ще се върне и всичко ще бъде наред. Но още, като тръгвал, тя знаела, че той няма да се върне и тя няма вече да бъде същата, защото той я карал да се чувства щастлива и цветна. А сега... сега е сива... и всичко е сиво. Дори тръгват слухове, че той не е умрял във войната, а си е намерил друга жена. Но Ф. знае, че това не е вярно. Обаче слуховете ѝ влияят много зле. Не може да ги понесе. Губи мотивация за живот. И се самоубива с кухненски нож... млада... цялата трепереща. Като преди това изпива някаква оранжева течност. Умира на дивана. След това се озовава в едно бяло пространство. Все едно е в един голям бал лъч... леко жълтеникав... лъч светлина. Това е преходно място. Съжалява много за това, което е направила... за самоубийството, което е извършила. Не е трябвало да го прави.

Когато идва време да слезе отново на земята, вижда себе си като едно бяло кръгче... като мъничко слънце, което пада към земята. Влиза в малката Ф., която е много малка и много сладка. Но вътре в нея има нещо като черен катран, който се стича във вътрешностите ѝ и тя се опитва да го изкара... Много я мъчат... баща ѝ много я мъчи.  Той някак набива тоя катран в нея. Тежко е, гадно е и тя иска да го махне. Оглежда себе си в едно огледало. Вижда, че е тъжна. Иска голямата Ф. – бялото слънчице, да ѝ помогне. Влиза в тоалетната и почва да повръща. Една жена кляка до нея, тупа я по рамото... окуражава я и ѝ казва да продължава. Но това е грешно! Тази жена е с едно дълго, продълговато лице... кокалеста. Тупа по рамото малката Ф. и ѝ казва:“Давай, давай, давай...!“  И малката Ф. разбира, че не трябва да я слуша, но... просто не може. Тя е много по-нещастна отколкото си мисли. Много е трудно! Боли, боли... много! Трябва да спре да повръща. Когато повръща, все едно много тъмни сенки я дърпат в различни посоки и сякаш искат да я разкъсат. Душата ѝ ѝ нашепва, че трябва да спре... да спре да повръща и най-сетне Ф. я чува... чува Светлината в себе си. Има нещо магическо във Ф. ... нещо ново. Тя е млада и много красива.  Реалната тя е много топла... предизвикателна... но е трудно да я видиш по правилния начин. Преди малко беше толкова тежка, а сега върви спокойна и има уникална енергия. Тя търси... тя знае какво търси... нещо много светло! Голяма къща... цялата свети... посред нищото е, но свети! Тя е огромна и пълна с дечица и радостни... важни хора. Там е животът. Там е правилното нещо. Много е силно! Все едно тук е историята на Ф., щастието. Трябва просто малко да натисне... да го направи... за да се случи. Ф. осъзнава, че просто не е можела да прости на себе си. Затова се е наказвала толкова време. Все едно не е заслужавала да изпита това щастие... защото се е убила. Съжалява и сега разбира... и си дава прошка. Осъзнава, че се е наказвала, защото се е самоубила. А се е убила... заради любов. И се е наказвала, като се е лишила от нея – не си е позволявала да изпитва любов. Ф. спира да се спира да усеща и да се наказва за неща, които са отминали и за които не е била виновна. Не го е искала. Не са ѝ необходими повече уроци. И прощава на себе си. Прошката е освобождение за потенциала на Ф. и ще ѝ помогне да го реализира в пълнота.